България днес: цял един народ търка талончета
Коментар от Иван Бедров:
Това не стана внезапно. Но през днешния ден България към този момент е казино и това въобще дори не е метафора - хазартът безусловно владее страната. Няма обитаемо място, няма даже квартал без игрални зали. Няма град без казино. Накъдето и да се обърне човек, аптека може и да не види, само че светещите букви на хазарта са непроменяемо пред очите му. Големите малките екрани също „ светят “ примамливо - най-излъчваните реклами са на хазартни игри, най-лъскавите излъчвания са тиражите на тези игри. Лотарийни билети се продават на всички места - в бакалии, книжарници, павилиони, а държавните пощи като че ли са подчинени на търговията с талончета: във всеки клон нормално има специфични гишета за пратки, телеграми и така нататък, само че шарените хартийки за триене се продават на всички гишета.
Възрастни хора се редят на опашки за пенсиите си, след което оставят част от тях на същото място и се прибират с няколко хартийки „ вяра “. В магазините за храна по-бедните хора броят стотинките си и купуват най-евтиното. Но също се прибират у дома с няколко хартийки „ вяра “. Родители подаряват за рождения ден на детето си талончета вместо брошура или играчка, а продавачите в съвсем всички търговски обекти са инструктирани да оферират интензивно хазарта. Вече от няколко места слушам, че когато човек изиска да си купи билет за градски превоз, който се назовава ваучър, постоянно чува уточняващия въпрос: „ Талон за шанс или за пътешестване? “.
Как стигнахме дотук?
Отговорът е явен - с унищожаване на преградите пред хазарта и с масирана телевизионна реклама. Цивилизованите общества от дълго време са стигнали до извода, че хазартът е недостатък, а пристрастяването към него - заболяване. Затова на всички места има ограничавания - не може на всяка улица да има игрална зала, в която обезверените да стават още по-отчаяни и да завличат околните си в задължения. Не може целият народ да гледа по малкия екран какъв брой е елементарно да тръкне хартийката и да промени живота си. Не може децата от дребни да бъдат учени, че пътят към щастието е талончето за триене, а не личните им старания. Всичко това води до деградация и разпад. И тъкмо по тези аргументи естествените страни лимитират хазарта със закон. Да, всеки е свободен да харчи както желае парите си, само че съвсем всички цивилизовани страни не разрешават хазартът да е толкоз елементарно наличен и толкоз всеобщо рекламиран.
На хартия България също е такава страна. Законът за хазарта слага редица ограничавания. Забранено е да вземем за пример организирането на хазартни игри в държавни и общински здания. Но тази възбрана комфортно се заобикаля с продажбата на талончета в държавни здания - нали самата игра не е проведена там. Законът не разрешава и директната реклама на хазартни игри. Защо тогава (според отчет на MediaClub) най-големият ефирен рекламодател за 2017 година е Национална лотария? Ами тъй като в закона са оставили отворена врата и тъй като контролните институции се вършат на заспали. Законът позволява проявление на „ резултатите от игрите и извоюваните облаги ". И това „ проявление на резултатите “ се трансформира в лъскаво едночасово шоу, предавано в праймтайма. Превръща се в подробни репортажи, в които атрактивни дами с микрофон в ръка обикалят градове и села, срещат се с печеливши, с техните родственици, демонстрират ни обитаемото място... Държавната комисия по хазарта постоянно дава отговор, че следи за спазването на закона и не вижда нарушаване - та нали просто афишират резултатите. Медийният регулатор признава, че има редица сигнали, които обаче препращал към Комисията по хазарта - и по този начин всички са с измити ръце.
Иван Бедров
Защо това не се промени?
И тук отговорът е явен - тъй като никой не желае. Вицепремиерът Валери Симеонов е единственият представител на властта, който повдигна тематиката (преди година Радан Кънев от ДСБ също обещаваше възбрана на рекламата на хазарт, само че остана отвън парламента): „ По този метод възпитаваме децата, а и българите като цяло, че не е нужно да се трудят и образоват, а ще печелят, търкайки картончета. Това ли би трябвало да е формулата за триумф на нашия народ? Според мен - не. Това е безнравственост на нацията “, съобщи Симеонов и се ангажира с промени в закона, които да затворят необятно отворената врата. Заяви го в ефирен ефир, само че никой не видя тематиката. След това го написа и в профила си във Facebook, само че отново нищо. И тук идва най-интересното - когато Симеонов предложи нещо популистко, то незабавно намира място в медиите. Поиска връщане на пушенето в заведенията - телевизионните студия жужат по тематиката. Подгони шумните нощни заведения по морето - новините предават онлайн. Този път Валери Симеонов уточни извънредно тежък проблем, само че последва тишина.
Омертата има своите числови измерения. Само най-голямата лотария е похарчила предходната година цели 23 милиона евро за телевизионна реклама. Всички търговци по веригата имат интерес от по-висок оборот, тъй като получават дял от цената на талончето. Според Комисията по хазарта, приходите от хазарт са в границите на няколкостотин милиона годишно, само че съгласно Симеонов „ хазартът в България към този момент е с размер на пандемия - 3% от Брутният вътрешен продукт “ (3 милиарда лева). Това число съответствува и с цитираното от Центъра за проучване на демокрацията. С две думи - големи пари. А където има големи пари, политиците са склонни да виждат не проблем, а „ другар “.
Това не стана внезапно. Но през днешния ден България към този момент е казино и това въобще дори не е метафора - хазартът безусловно владее страната. Няма обитаемо място, няма даже квартал без игрални зали. Няма град без казино. Накъдето и да се обърне човек, аптека може и да не види, само че светещите букви на хазарта са непроменяемо пред очите му. Големите малките екрани също „ светят “ примамливо - най-излъчваните реклами са на хазартни игри, най-лъскавите излъчвания са тиражите на тези игри. Лотарийни билети се продават на всички места - в бакалии, книжарници, павилиони, а държавните пощи като че ли са подчинени на търговията с талончета: във всеки клон нормално има специфични гишета за пратки, телеграми и така нататък, само че шарените хартийки за триене се продават на всички гишета.
Възрастни хора се редят на опашки за пенсиите си, след което оставят част от тях на същото място и се прибират с няколко хартийки „ вяра “. В магазините за храна по-бедните хора броят стотинките си и купуват най-евтиното. Но също се прибират у дома с няколко хартийки „ вяра “. Родители подаряват за рождения ден на детето си талончета вместо брошура или играчка, а продавачите в съвсем всички търговски обекти са инструктирани да оферират интензивно хазарта. Вече от няколко места слушам, че когато човек изиска да си купи билет за градски превоз, който се назовава ваучър, постоянно чува уточняващия въпрос: „ Талон за шанс или за пътешестване? “.
Как стигнахме дотук?
Отговорът е явен - с унищожаване на преградите пред хазарта и с масирана телевизионна реклама. Цивилизованите общества от дълго време са стигнали до извода, че хазартът е недостатък, а пристрастяването към него - заболяване. Затова на всички места има ограничавания - не може на всяка улица да има игрална зала, в която обезверените да стават още по-отчаяни и да завличат околните си в задължения. Не може целият народ да гледа по малкия екран какъв брой е елементарно да тръкне хартийката и да промени живота си. Не може децата от дребни да бъдат учени, че пътят към щастието е талончето за триене, а не личните им старания. Всичко това води до деградация и разпад. И тъкмо по тези аргументи естествените страни лимитират хазарта със закон. Да, всеки е свободен да харчи както желае парите си, само че съвсем всички цивилизовани страни не разрешават хазартът да е толкоз елементарно наличен и толкоз всеобщо рекламиран.
На хартия България също е такава страна. Законът за хазарта слага редица ограничавания. Забранено е да вземем за пример организирането на хазартни игри в държавни и общински здания. Но тази възбрана комфортно се заобикаля с продажбата на талончета в държавни здания - нали самата игра не е проведена там. Законът не разрешава и директната реклама на хазартни игри. Защо тогава (според отчет на MediaClub) най-големият ефирен рекламодател за 2017 година е Национална лотария? Ами тъй като в закона са оставили отворена врата и тъй като контролните институции се вършат на заспали. Законът позволява проявление на „ резултатите от игрите и извоюваните облаги ". И това „ проявление на резултатите “ се трансформира в лъскаво едночасово шоу, предавано в праймтайма. Превръща се в подробни репортажи, в които атрактивни дами с микрофон в ръка обикалят градове и села, срещат се с печеливши, с техните родственици, демонстрират ни обитаемото място... Държавната комисия по хазарта постоянно дава отговор, че следи за спазването на закона и не вижда нарушаване - та нали просто афишират резултатите. Медийният регулатор признава, че има редица сигнали, които обаче препращал към Комисията по хазарта - и по този начин всички са с измити ръце.
Иван Бедров
Защо това не се промени?
И тук отговорът е явен - тъй като никой не желае. Вицепремиерът Валери Симеонов е единственият представител на властта, който повдигна тематиката (преди година Радан Кънев от ДСБ също обещаваше възбрана на рекламата на хазарт, само че остана отвън парламента): „ По този метод възпитаваме децата, а и българите като цяло, че не е нужно да се трудят и образоват, а ще печелят, търкайки картончета. Това ли би трябвало да е формулата за триумф на нашия народ? Според мен - не. Това е безнравственост на нацията “, съобщи Симеонов и се ангажира с промени в закона, които да затворят необятно отворената врата. Заяви го в ефирен ефир, само че никой не видя тематиката. След това го написа и в профила си във Facebook, само че отново нищо. И тук идва най-интересното - когато Симеонов предложи нещо популистко, то незабавно намира място в медиите. Поиска връщане на пушенето в заведенията - телевизионните студия жужат по тематиката. Подгони шумните нощни заведения по морето - новините предават онлайн. Този път Валери Симеонов уточни извънредно тежък проблем, само че последва тишина.
Омертата има своите числови измерения. Само най-голямата лотария е похарчила предходната година цели 23 милиона евро за телевизионна реклама. Всички търговци по веригата имат интерес от по-висок оборот, тъй като получават дял от цената на талончето. Според Комисията по хазарта, приходите от хазарт са в границите на няколкостотин милиона годишно, само че съгласно Симеонов „ хазартът в България към този момент е с размер на пандемия - 3% от Брутният вътрешен продукт “ (3 милиарда лева). Това число съответствува и с цитираното от Центъра за проучване на демокрацията. С две думи - големи пари. А където има големи пари, политиците са склонни да виждат не проблем, а „ другар “.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ